Последните няколко публикации бяха малко по-тежки. Разказвах ви за началото на един от най-трудните моменти в живота ми.
Затова и реших да прекъсна за малко тази история и да ви разкажа за вчерашният ми ден.
Без болници, без изледвания, операции и т.н. Само един обикновен и непретенциозен неделен ден.
И знаете ли какво? Понякога точно такива дни ми харесват най-много. В Германия неделите са отредени наистина за почивка. Нищо не работи (освен кафенета), навсякъде е тихо. Специално на село, където живея. Някак свикнах за тези години да се наслаждавам точно на такива недели. Както е модерно в днешно време да се наричат “бавни”. Да ги изживяваш спокойно и на бавни обороти.
Нищо особено не се случва, няма някакви големи планове, но вечерта си лягаш с усещането, че си имал прекрасен ден и си доволен от това.
Вчера беше точно такъв ден.
Първо, тази година имам късмета за втори път да посетя Испания. А допреди май месец никога не бях стъпвала тук. Дори на летище из Испания. В малкия град и в селата ми харесва много. Различно е. И доста по-шумно от Германия хаха.
Рано сутринта
Станах рано. Тази гледка с насъбрали се лястовички беше първото нещо, което видях. Брат ми ми казва, че понякога е много странно, все едно са се втренчили в теб.
Първо излязох да разходя Джиджи сама. Джиджи е кучето на брат ми и снаха ми.
За първи път излизах сама, аз съм много зле с ориентацията, но не успях да се изгубя :))) Постижение си е.
След това се прибрах и с моят мъж си направихме брънч. Беше едно такова време…, нито закуска, нито обяд.
Имахме цял ден пред себе си и нямахме никакво намерение да бързаме.
Точно това ми харесва на неделите – денят ти не започва с аларма, списък със задачи или пък усещането, че закъсняваш за нещо или някъде.
В момента аз ставам много рано и без аларма, но когато работя или ходя на курс съм винаги с аларма. Много ми е стресиращо.
Мисия: езерото
След като хапнахме, решихме да отидем до едно езеро, за което бяхме разбрали, че е само на около 10 минути от нас. Снаха ми предния ден ни беше показала накъде да тръгнем.
Е, оказа се, че тези “10 минути” са доста относително понятие. Особено като не си разбрал точно откъде трябва да минеш. 😀
Намерихме езерото. На теория.
Само че не намерихме как да стигнем до него.
И така започна една едночасова разходка в опит да открием откъде всъщност се стига до това езеро.
В тази жега си беше жива тренировка ако ме питате. Обиколихме оттук-оттам, търсихме, оглеждахме… и накрая се отказахме.
Езерото не видяхме.
Но пък се прибрахме вкъщи буквално плувнали в пот.
Планираме да направим втори опит за намиране на пътя до там. Може би другия път ще успеем да стигнем до него. 😀
След такава разходка – сладолед е най-добрата награда, разбира се.
Как мислите, дали не си разделихме една кутия.
След едночасовото ни приключение имахме нужда от нещо освежаващо.
Сладолед.
Честно казано, беше точно това, от което имахме нужда.
Като се замисля, понякога най-хубавата част от един план, който не се е получил, е това, което правиш след него. А и кой е казал, че винаги трябва да успяваме да изпълняваме плановете си от първия път? Нали?
Следобедна почивка
След това без никаква свян си легнах и поспах. Жегите винаги ме успиват и ме правят доста ленива.
Имах нужда от тази следобедна пауза.
Когато се събудих, дойде време за едно от моите “guilty pleasures” – “Ергенът”
Да, знам. 😀
Но какво да ви кажа? Понякога човек просто има нужда от нещо, което не изисква особено мислене. Всеки си има различни начини за спряване с напрежение и стрес. На някои подобни предавания им предизвикват стрес, при мен е обратното.
Вечерта
След това вечеряхме и излязохме отново на разходка, с кучето.
Този път нямахме никаква мисия. Или почти никаква мисия. Търсихме къде има жълт контейнер за смет, за да изхвърлим пластмасата. Това си е мисия, хаха.
Привечер залезът беше разкошен и го снимах от прозореца. Беше много огнен. Снимките днес не са супер качествени, но всичко е сурово и набързо направено с телефона.
Един обикновен ден
Ако някой ме попита какво толкова се случи вчера, вероятно ще кажа:
Нищо особено.
Разходих кучето. Направих брънч. Търсихме езеро и не стигнахме до него. Ядохме сладолед. Спах следобед. Гледах “Ергенът”. Вечеряхме. Разходихме се. Намерих си 1 цент. Люлях се на люлка. Пих вода от чешмичка. Снимах един красив залез и много лястовици сутринта.
Нищо грандиозно.
Просто един обикновен неделен ден, който ми хареса.
И съм сигурна, че всички имаме нужда от точно такива обикновени дни по-честичко.
Leave a Reply