В предишната си публикация споделих как преминаха първите 15 дни от моето предизвикателство „30 дни без добавена захар“. Разказах за първите си впечатления, за изборите, които правех, и за това как се чувствах през този период.
Ако си пропуснала тази част, можеш да я прочетеш тук: Първите 15 дни без добавена захар.
А сега продължавам с втората половина на предизвикателството — още 15 дни, в които продължих да наблюдавам навиците си и отношението си към сладкото. Как преминаха те и каква равносметка си направих след цели 30 дни?
Да ви призная, след 15-ия ден някак ми тръгна още по-леко и лесно всичко.
В повечето време дори не съм се сещала за нещо сладко.
Признавам си, че 2–3 пъти чийтнах с протеинов пудинг или протеинов бар. Но не е било повече от това.
Истината е, че останах изненадана от себе си. Може би единственото, което много ми се ядеше през тези следващи две седмици, беше филия с масло и мед.
Не пропусках и ден без да изям 1–2 плода. Най-много ми вървяха ябълките, задушени с канела. Може би защото все още имам много ябълки от градината и не съм им се наситила. Успяваха да заситят глада ми за сладко дори само те, с малко скир. Което пък ме устройваше чудесно.
Усетих, че желанието ми за сладко спада с времето. Това беше най-голямата промяна. За себе си разбрах, че отново съм върнала здравословната си връзка с десертите.
С мъжа ми излизахме два пъти на кафе в любимата ни пекарна. Там има чудесни пресни десерти, които аз много обичам. Но вместо да си взема нещо такова към кафето, аз избирах нещо солено.
Усещането да стигна до ден 30 беше много приятно. Почувствах се горда със себе си! Който е имал някаква нездрава връзка с нещо, знае, че си е много трудно да се върнеш назад от червената линия. Аз съм много доволна.
Равносметката ми е, че мога да надвия захарта 🙂 и че човек може да прави и по-осъзнати избори.
Дали ще спра да ям торти? Едва ли! Дали ще ям отново сладкиши всеки ден? Не знам, но ще опитам да бъда постоянна и дисциплинирана, както докато си наложих тези 30 дни като предизвикателство.
Първото нещо, което изядох след тези 30 дни, беше филия с мед и масло. Може би сте се досетили 🙂
Мисля да продължа в същия дух, ограничавайки малко захарта, но вече не така драстично.
Мисля също да си хапвам сладкиш, когато някой от близките ми има празник. Или когато ми се дояде, но със сигурност не всеки ден.
Дали ви препоръчвам да опитате? Защо не? Ако не друго, поне ще имате възможност да преосмислите хранителните си навици и да разберете дали можете да се справите с малкото дяволче в главата си, което все ви подтиква към нещо сладко.
А аз ще продължа да споделям с вас как се справям занапред и дали ще успея да запазя новите си навици. Защото 30-те дни бяха само началото!
Leave a Reply