Преди да продължа с разказа за периода след първата ми операция, реших да споделя нещо по-различно. Просто е част от настоящето ми. Дори мислех да разделя цялото преживяване на три части и на всеки десет дни да разказвам как се чувствам, но бях много заета и не успях да отделя време, затова ще я разделя на 2.
Първо искам да кажа, че това няма да е публикация тип „как да се откажем от захарта“. Още докато бях в Испания, взех решение, че искам да си направя експеримент още щом се върна в Германия и да спра консумацията на добавена захар. Искам да оставя малко тежките теми настрана и да ви разкажа как и защо взех това решение. И как преминаха първите 15 дни.
Накратко…
Аз обичам десерти.
И точно защото ги обичам, не искам да се отказвам от тях. Искам просто да разбера кога удоволствието започва да се превръща в навик.
Винаги съм ги обичала и винаги ще ги обичам. 🙂 Голяма любов сме. Интересно е, че като дете не ядях много сладкиши, в по-късен период ги заобичах, а още повече, когато започнах да си ги правя сама.
И тук се сещам за моята приятелка Ивето.
(Поисках разрешение от нея, за да го разкажа)
Тя също като мен много обича сладкишите и имаше период, в който сладкото беше започнало да се превръща в навик. Много добре си спомням как ми разказваше, че вече не го усеща както преди. Беше стигнала дотам, че си мажеше шоколадова вафла с течен шоколад, за да може да усети сладостта.
И тя си беше направила подобно „изчистване“ и след него отново започна да усеща сладостта като удоволствие, а не като нещо, което просто трябва да изяде, защото има нужда от него. Тя ми сподели, че го е усещала абсолютно като някаква наркомания. Като да имаш нужда да си получиш всеки ден дозата. Но в случая дозата захар.
Когато сега си мисля за нейния опит и за това, което се случва с мен, ми се струва, че има доста прилики. И при двете ни въпросът не е бил да се откажем от сладкото, а да си върнем усещането за избор и удоволствие.
Моето мнение е, че отровата е в количеството и затова никога не съм била на мнение, че човек трябва да се отказва от това съвършенство – десерта, ако може да се контролира и да хапва от време на време.
Разбира се, освен ако няма някакви предпоставки за това, които биха влошили здравето. За мен здравето е най-важното нещо. Случвало ми се е почти година да не слагам нищо сладко в устата си.
Тънка е обаче линията за това. Много лесно се преминава и много лесно можеш да се окажеш в капан на зависимост към захарта. Колкото и да не искаме да си го признаем, захарта е също толкова пристрастяваща, колкото и много други неща.
През повечето време аз контролирам захарта, която ще отиде в тялото ми, но наскоро усетих, че е станало май обратното.
Това го осъзнах по време на почивката ни в Испания. Даже си спомням точния момент и точния десерт – един страхотен лимонов пай с меренг отгоре. Абсолютно съвършенство, но доста сладко, и как на всички им беше твърде сладко, а аз го ометох, без да ми мигне окото. Тогава съвсем ясно осъзнах, че явно съм започнала да прекалявам.
Нали знаете онзи момент (или може и да не знаете), когато уж сте в здравословна връзка с десертите, изядете си парчето торта и на следващия ден търсите още, и на по-следващия, и т.н. Ето тогава вече сте загазили :))) Или поне аз се усетих, че съм загазила.
Още докато бяхме на почивка, си казах:
„Това е! Прибираме се и се захващам!“
Речено-сторено.
Избрах да си направя това „прочистване“ за 30 дни, но си оставих вратичка с възможност да станат и повече. Просто прецених – защо пък не? Би ми се отразило добре. Със сигурност.
Моята идея е да се откажа за известен период от добавената захар, за да мога да си върна здравословната връзка с десертите като цяло. Да ядеш сладко, защото си се пренаситил, не е приятно, повярвайте ми. Сигурна съм, че не съм сама в това.
В този момент дори нямам някакъв стрес, който да предизвика у мен емоционален глад. Това си е чиста проба навик и пристрастяване.
Какви правила реших да си наложа?
- Без добавена захар (бяла, кафява, кокосова), без мед, кленов сироп, други сиропи и т.н.
- Ако имам нужда от нещо сладко – да си направя нещо малко, но да използвам например добре узрял банан, стевия или еритритол (от алкохолните захари мога да консумирам, без да ме боли коремът, само еритритол, заради СРЧ).
- Без да се отказвам от плодовете. Не прекалявам с тях, но изяждам по 1–2 плода всеки ден.
Най-трудни ми бяха първите 7 дни. Дори на седмия ден бях на рожден ден. Имаше торта. Аз обаче не я докоснах. Прибрах парчето си в кутия във фризера. За по-добри времена, хаха. 🙂
Признавам си обаче, че през тази вечер мислех само как искам да изям парчето торта. Доста щуро, а?
Иначе през първите седем дни ми прилошаваше, виеше ми се свят, чувствах се уморена, спеше ми се повече. Тези симптоми бяха моето лично преживяване и не твърдя, че всеки, който спре добавената захар, ще премине през същото.
Като преминаха, имах още няколко дни, в които трябваше да се боря единствено с мислите си. В главата ми често се прокрадваха мисли за сладкиши. Устоях им обаче.
След десетия ден това непрекъснато желание изчезна. Десертите от заглавната снимка всъщност са част от шкафа ми с лакомства. Не съм ги докоснала.
Когато не са ми пред очите, дори не се сещам за тях.
Когато ми се приядеше сладко, веднъж си направих крем от скир, какао, добре узрял банан и фъстъчено масло. Иначе сериозният глад за сладко ми изчезна, след като минаха 10 дни. Но кисело мляко или скир с плод е много добър вариант. Аз си задушавам ябълки (защото все пак сега са в сезон) с канела и са перфектни.
Също вариант е киселото мляко/или скир, или овесените каши да си ги правите в красиви чашки като десерти. Тогава някак човек успява да залъже себе си, че това е десерт. :))) Хитро е. Като пазех диета, го правех.
След тези 15 дни се чувствам супер. Свежа съм, имам много енергия, спортувам, започнах да ходя на фитнес. Вероятно се освободих от задържана вода. Не забелязвам някаква промяна в кожата ми.
Аз не правя този експеримент с цел да отслабвам. Това не е диета. Не е и наказание. Не го възприемам така.
Имам няколко излишни килограма и доста излишни мазнини в момента, но за тях съм на калориен дефицит, гледам да се храня пълноценно и да имам достатъчно протеин в чинията си, да спя колкото ми е възможно по-добре и да спортувам.
Единствената ми цел е да си върна здравословната връзка с десертите. Целта е също баланс, а не забрана.
Искам да мога да се насладя, без да е превърнато в навик, и то нездравословен.
В момента мисля по-малко за сладкиши. Мисля, че предизвикателството си върши работата. Надявам се и занапред да е така. Ще ви излъжа все пак, ако ви кажа: „Не, аз изобщо не си мисля за това.“
Но вече усещам, че съм отново предишната АЗ, когато изборите ми бяха изцяло съзнателни в това отношение.
Не знам дали това ще е интересно за някого, но ако там някъде има жена, която е на прага на подобен избор или вече се е захванала да изгради по-добро хранене, не си сама! И е трудно само в началото.
Ще продължа ли още 15 дни? Ще стигна ли до 30? А после какво?