Тогава нямах представа какво предстои

Ако някой ми беше казал какво ще се случи през следващите месеци, сигурно нямаше да му повярвам.

В онзи момент животът ми си вървеше съвсем (или хайде, почти) нормално. Имах си ежедневието, плановете, малките неща, с които бях свикнала. Не знаех, че нещо вече е започнало да се променя и че съвсем скоро ще се наложи да погледна на себе си и на живота си по съвсем различен начин.

Всичко започна с нещо, което тогава не приемах като знак за това, което предстои.

Ще започна с това, че съм диагностицирана със синдром на раздразненото черво преди 10 години. И тук стои ключето от сандъчето.

Коремът ми започна да се подува доста. Аз съм свикнала с това да съм подута. Например почти всяка храна прави с корема ми това. Но, да речем, в рамките на деня подуването обикновено отшумява и сутрин се събуждам отново с плосък корем.

По това време обаче беше през целия ден.

Иначе имах симптомите на СРЧ, когато червата ми са доста раздразнени — както, да речем, преди да ме диагностицират. Но пък това беше нещо, което познавах. Изобщо не се усъмних.

Веднага смених режима си на хранене, включих пробиотици, ензими.

Беше ми тежко и имах позиви за ходене по голяма нужда през целия ден. Но това са си част от симптомите на СРЧ.

Мина месец и нямаше промяна.

Ходихме до България през месец май, 2025 година, и като се върнах, вече реших, че явно е нещо друго… Нищо не се променяше, освен че топката вместо корем си стоеше там.

С моята приятелка Диди си имаме традиция — изкарваме цял ден заедно. Ходим на разходка, пием някъде кафе и след това хапваме.

Този път я помолих да отидем в един мол във Варна, този който ми е най-близко, в едно кафене, и там изкарахме няколко часа. Дори си спомням как си поръчвах всичко съобразено с режима, който спазвам, когато червата ми са по-раздразнени.

Тогава бях убедена, че просто трябва да внимавам какво ям.

Ставаше ми тежко след малко храна. Спрях да тренирам, защото ми беше неприятно.

Тази снимка, от публикацията, е направена четири дни преди да вляза в болница.

Никога не бих забавила посещението при лекаря си, ако се бях усъмнила в нещо друго.

Не свързвах и липсата на менструация с това. Не бях ходила на гинеколог от известно време. Работех супер много и все отлагах.

Но последния път, когато ходих, бях обсъдила с гинеколожката ми тези проблеми с менструацията и обмисляхме вариант, че може би съм в перименопауза.

Тогава все още си мислех, че всичко това има някакво обяснение. Че просто тялото ми прави нещо необичайно и скоро ще разбера какво е.

Даже обмислях да посетя гастроентеролог докато съм си във Варна. Аз бях убедена, че съм за гастроентеролог. Обмислях за изследване за SIBO (състояние на бактериален свръхрастеж в тънките черва ), но не успях да си намеря час.

Нямах представа колко много греша.

Но това вече е друга част от историята.