Спомням си много добре как и кога ми хрумна идеята да си направя този блог.
Отне ми цяла година, за да осъществя проекта, но пък през тази година събрах доста опит, за който да говоря.
Беше една от онези нощи, в които се будя по 200 пъти, защото съм обляна в пот и имам горещи вълни. След това ми отнема време да заспя отново.
Опитвайки се да заспя, се сетих, че преди години бях попаднала на един блог, който се списваше от млада жена с хепатит C. Водеше този блог именно като дневник. Не мога да кажа каква беше причината да го чета, но го четях редовно. Много бях облекчена и от последната ѝ публикация, в която сподели, че вече е излекувана.
Създавам го за себе си, но и за всяка жена, която го почувства.
Казах си…
Защо да не си направя и аз един дневник на преживяванията ми по време на менопаузата?
Темата е до някаква степен табу, не се обсъжда кой знае колко. Прието е, че щом е нещо естествено като процес, значи не е нужно да се говори. И често жените биват съдени, докато преминават през този момент от живота си.
Исках да бъде блог, в който просто споделям всякакви неща, свързани с моя път през менопаузата — как се справям с всички трудности и предизвикателства и всичко останало, което върви с тях.
Не бих искала да прилича на медицински справочник. Това не е медицински сайт. Има достатъчно медицински статии, а и всички имаме свои лекари, с които бихме могли да обсъждаме медицинската страна на нещата, да искаме съвети, да говорим за медикаменти и прочие.
Аз винаги казвам:
„Задължително се съветвайте с лекуващите си лекари!“
— на всички мои близки.
Аз не съм лекар и не мога да давам такива съвети.
Ще ми се да е повече насочено към това как да се върнем към себе си.
Тоест — как аз се намирам, след като съм се изгубила. Какво на мен ми помага, как преживявам промените в тялото си…
Това ще е терапия от мен за мен, която би могла да бъде от полза и на някоя друга изгубена душа.
В главата ми е една проста мисъл — че дори една жена, случайно попаднала тук, да намери нещо полезно за себе си, да се почувства по-добре или да се усмихне, след като е прочела нещо на моята страница, ще съм доволна.
Името избрах много бързо. Отговаря на това, което ще съдържа в себе си, а именно пътят към мен.
За щастие, беше свободно като домейн. Даже го купих може би на втория ден, след като тази идея започна да узрява в главата ми.
Споделих на брат ми и на няколко близки хора и те всички ме подкрепиха.
Ето, че вече е и факт.
А сега остава най-хубавото — да започна да разказвам, да го развивам.