В един момент просто реших, че повече няма как да го отлагам.
Коремът ми продължаваше да е там, тежестта след хранене не минаваше, а вече бях спряла и да тренирам заради дискомфорта. Трябваше да разбера какво се случва.
И така, на 3 юни 2025 година отидох при личния си лекар. Моят мъж ме придружи дотам.
Показах на личния си лекар корема си и той потвърди, че е доста масивен. Опипа го, каза, че е твърд, и ме насочи към стаята с ехографа.
На ехографа се виждаше, че червата ми са пълни, а някакви сенки закриваха всичко останало. Яйчници не се виждаха, нищо.
Той извика и още един лекар от практиката ни. Те са четирима лични лекари в тази практика. И той огледа хубаво. Двамата обсъдиха видяното. Даже обмисляха дали не е ендометриоза. После отхвърлиха това предположение.
Личният ми лекар ме попита дали съм сама тук и дали имаме кола, защото ме изпраща в спешното в съседния град. Ако нямахме кола, щеше да извика линейка, за да ме закарат.
Аз се разревах.
Разбрах, че нещата са сериозни.
Той дори се обади директно в спешното, за да им каже да ме очакват и да ми направят кръвни изследвания и скенер с контраст веднага.
Бях толкова изплашена. Не можех да спра да плача, дъхът ми спираше. Беше на приливи и отливи.
В спешното си изкарахме едни стабилни 10 часа. Може и повече да са били. Сутринта отидохме, а ме приеха към 22 часа, може би.
Припаднах, докато ми поставят абоката, след като ми взеха кръв. Аз имам фобия от игли. Все пак се опитвах и да съм духовита на моменти. Един от лекарите ми погледна глезените и каза: “Струват ми се леко подути глезените ви”
– “О, докторе, не се тревожете. Не са подути наистина. Просто са си дебели” 😀
Започна едно обикаляне от стая в стая. Кръвни изследвания, урина, ЕКГ, разговор с един лекар, разговор с втори лекар. Скенер с контраст.
Такова нещо за първи път ми се случваше. Никога не бях ходила и в спешна помощ.
После едно безкрайно чакане, просто защото чакаха някой специалист да дойде.
Чух „гинекология“ и започна да ми просветва.
Отново рев. Отново страх, който дори не мога да опиша.
Към 21 часа ме извикаха в отделението по гинекология. Там една много мила докторка ме прегледа и каза, че вижда и на ехографа — и вътрешен, и външен — и на резултатите от скенера с контраст голяма маса, подобие на киста, и не може да каже нищо повече.
Обясни ми, че трябва да се направи операция. Че няма да е веднага или на следващия ден, но ще насрочат дата в следващите 2–3 дни.
През това време ще ме настанят и ще ми правят изследвания, ще ми поставят инжекции, които да предотвратят хематоми.
Настаниха ме в стая към 22 часа.
През цялото време близките ми бяха с мен, докато ме настаниха. Дори му позволиха на моят мъж, да дойде отново по-късно, за да ми донесе нещата от вкъщи.
На другия ден ме извикаха отново в гинекологичното отделение. Бях настанена в друго отделение, защото нямаше места. Даже момичето, с което бях в стая, също беше за друго отделение.
Този път ме прегледаха вече с главния лекар. Там беше и докторката, която ме прегледа първоначално.
За съжаление, той потвърди.
Каза, че има огромна туморна маса.
Аз много плаках, а те ме успокояваха. Той ми каза, че според богатия опит, който има, вярва, че не е злокачествено образувание, като се има предвид колко бързо е нараснало до тези размери. Пропуснах да споменя, че това чудо е порастнало за има – няма 2-3 месеца.
Но, разбира се, не може да обещае нищо.
Щяхме да разберем след операцията и след хистологията.
Беше вече 4 юни. Насрочиха операцията ми за 6 юни.
И така, вместо да си тръгна с направление за гастроентеролог, се озовах приета в болница и чакаща за операция.
Leave a Reply