Tag: личен блог

  • Защо създадох The Path of Myself?

    Защо създадох The Path of Myself?

    Спомням си много добре как и кога ми хрумна идеята да си направя този блог.

    Отне ми цяла година, за да осъществя проекта, но пък през тази година събрах доста опит, за който да говоря.

    Беше една от онези нощи, в които се будя по 200 пъти, защото съм обляна в пот и имам горещи вълни. След това ми отнема време да заспя отново.

    Опитвайки се да заспя, се сетих, че преди години бях попаднала на един блог, който се списваше от млада жена с хепатит C. Водеше този блог именно като дневник. Не мога да кажа каква беше причината да го чета, но го четях редовно. Много бях облекчена и от последната ѝ публикация, в която сподели, че вече е излекувана.

    Създавам го за себе си, но и за всяка жена, която го почувства.

    Казах си…

    Защо да не си направя и аз един дневник на преживяванията ми по време на менопаузата?

    Темата е до някаква степен табу, не се обсъжда кой знае колко. Прието е, че щом е нещо естествено като процес, значи не е нужно да се говори. И често жените биват съдени, докато преминават през този момент от живота си.

    Исках да бъде блог, в който просто споделям всякакви неща, свързани с моя път през менопаузата — как се справям с всички трудности и предизвикателства и всичко останало, което върви с тях.

    Не бих искала да прилича на медицински справочник. Това не е медицински сайт. Има достатъчно медицински статии, а и всички имаме свои лекари, с които бихме могли да обсъждаме медицинската страна на нещата, да искаме съвети, да говорим за медикаменти и прочие.

    Аз винаги казвам:

    „Задължително се съветвайте с лекуващите си лекари!“

    — на всички мои близки.

    Аз не съм лекар и не мога да давам такива съвети.

    Ще ми се да е повече насочено към това как да се върнем към себе си.

    Тоест — как аз се намирам, след като съм се изгубила. Какво на мен ми помага, как преживявам промените в тялото си…

    Това ще е терапия от мен за мен, която би могла да бъде от полза и на някоя друга изгубена душа.

    В главата ми е една проста мисъл — че дори една жена, случайно попаднала тук, да намери нещо полезно за себе си, да се почувства по-добре или да се усмихне, след като е прочела нещо на моята страница, ще съм доволна.

    Името избрах много бързо. Отговаря на това, което ще съдържа в себе си, а именно пътят към мен.

    За щастие, беше свободно като домейн. Даже го купих може би на втория ден, след като тази идея започна да узрява в главата ми.

    Споделих на брат ми и на няколко близки хора и те всички ме подкрепиха.

    Ето, че вече е и факт.

    А сега остава най-хубавото — да започна да разказвам, да го развивам.

  • Коя съм аз?

    Коя съм аз?

    Ако сте попаднали тук за първи път, може би е редно първо да ви разкажа малко за себе си. А и всъщност винаги е добре да въведеш човека, който ще те чете, в своя живот по някакъв начин.

    Винаги ми е било трудно да се представям пред хората, може би защото искам всеки да придобие представа за мен с моите действия, а не с това, което казвам. И все пак…

    Аз съм Галина, тази година навърших 44 години. Понякога се чудя кога успяха толкова бързо да се изнижат годините. Сякаш минаха между пръстите ми, като вода. И все пак съм доволна от живота си. Човек е на толкова, на колкото се чувства, нали така? Ако трябва да съм честна, никога не съм се възприемала като някаква застаряваща лелка. Аз съм леля на племенниците си, това другото е някакво състояние и може да е част от живота ти и на 20.

    От 2020 година живея в Германия с половинката си. Беше си голямо предизвикателство това, но някой друг път ще стигна и до там. В крайна сметка, ако изпиша всичко още в първата си публикация, какъв ще е смисълът на този блог, нали?

    Мога да кажа, че в живота си трудно ще се сетя да съм имала моменти, в които да кажа: „Ох, много ми е скучно! Нямам какво да правя.“ И да се чудя и мая наистина какво да правя. Имам много интереси и хобита. Много съм щастлива, че когато бяхме малки с брат ми, мама никога не е реагирала негативно, когато сме представяли някой нов интерес, който сме проявявали. Винаги ни е подкрепяла за всичко.

    Признавам си, че по душа съм мързелива, макар да съм много деен човек и все да правя нещо. Просто си налагам някои неща. Иначе можете да ме видите да си прекарам дълго време в спалнята, завита и четяща някоя книга. Обичам филми, сериали. Обичам да рисувам. От известно време съм млад градинар ентусиаст.

    Имаше един период, когато бях тийнейджърка, живеехме на село. Мама и баба гледаха перфектната градина, без да имат никакъв опит. Тогава вятър ме вееше мен, но ето, сега на тази възраст се замислям колко страхотно е било да отгледаш храната си от малко семенце. Това правя за кеф сега, заедно с нашите.

    За себе си мога да кажа, че предпочитам в тези трудни времена да живея в мой си розов балон, в който да правя всичко възможно, за да не допускам злоба, невъзпитани хора и все такива неприятни неща. Разбира се, на мен ми е ясно, че човек не трябва и да си затваря очите, но за собственото си спокойствие прецених, че през по-голямата част от времето обичам да съм далеч от негативни неща.

    Трудно ми е да говоря за характера си, да му мислят хората около мен. Бързо паля, но също толкова бързо и ми минава. Моят мъж все се шегува, че като се ядосам за нещо, трябва да изчака 6 секунди и след това вече всичко е наред. 🙂 До някаква степен е прав.

    Емоционална съм, има една такава тревожност у мен и, за съжаление, премислям твърде много ситуациите и всичко. Имаше една шеговита мисъл, че овъртинквам овъртинкването, та това ме описва чудесно. Доста съм интровертна, свита съм, понякога ми е трудно да общувам с хората. Но пък, ако успея да се почувствам в свои води, някак се отварям към хората, които съм усетила като „безопасна зона“.

    През изминалата година ми се наложи да се сблъскам с ранната менопауза съвсем неочаквано и твърде изведнъж. Това стана важна част от настоящия ми живот.

    Не искам да съм твърде многословна, макар хората, които ме познават, да знаят, че аз всъщност съм супер голяма бърборана.

    Благодаря ви, че сте тук. Останалото ще разказвам постепенно тук. Винаги съм искала да имам такъв блог, който да е малко като дневник. Даже преди години направих един блог с тази идея, след това обаче го направих кулинарен и така вече 17 години. 🙂

    А сега да видим накъде ще ме отведе този път.